Ато Раудоя – Майстор на покриви от шингли

Опит

Ато Раудоя е дърводелец с лесовъдско образование. Той е и говорител на малката културна група Сето, населяваща предимно южната част на Естония и съседните руски територии. Традиционната дървена архитектура го интригува още в студентските години, докато учи лесовъдство и изследва методите при изработката на традиционните за народа Сето сгради. Дървените покриви, като важна част от традиционната архитектура, са част от дейността му през последните 20 години. Ато предимно изгражда и ръководи направата на покриви с дървени плочи. Освен това обучава хора, които желаят се да научат как да правят това по старомодния начин. Още по време на обучението си в университета, през 2002 г. той основава малко предприятие, наречено Katusõkatja, чиято основна сфера на работа е изграждане на покриви от дървени плочи и ремонт на дървени къщи. Покривите, построени под ръководството на Ато са от малки навеси (4 m2) до огромни хамбари (1400 м2) в цяла Естония. Най-забележителните проекти са изложени като образци в Естонския музей на открито и Фермерския музей Сето.

Говорителят на Сето

В допълнение към архитектурния си опит, Ато е и говорител на народа Сето. Сето са малка угро-финска етническа група в близост до границата между Естония и Русия. Те имат свой собствен език и облекло, традиционна кухня, музика и архитектурни обичаи, но тяхната територия прилежи към две държави – Естония и Русия.

Наред с другите неща, Ато изследва и реновира православни параклиси (tsässons) на народа Сето, които имат значителна роля в Сето-архитектурата на селските райони. За разлика от църквите, параклисите (tsässons) са създадени и управлявани от селските общности, без приноса на църквата, построени са от местните хора със собствени средства, енергия и желание, базирани на локално придобити строителни умения. Затова тези сгради са основни източници на информация в проучванията на народното архитектурно наследство.

Ато съставя обемна антология „Параклисите в земята на Сето“ („Tsässons of Setoland“), публикувана през 2011 г. с автори Ато Раудоя и Тапио Макелайнен, която обхваща изследванията, направени през последните 10-12 години и дава възможност да се разбере същността на параклисите (tsässon) в Сето културата. Ато пише и рецензия „Земята на Сето: основни характеристики на традиционната архитектура“ (публикувана през 2014 г. от Ванаамая), която дава общ преглед на различни видове сгради и разкрива характера на Сето-архитектурата на селските райони.

Изграждане на покриви от дървени плочи

Дървото, като най-достъпен строителен материал, е използвано от праисторически времена на територията на Естония. Преди керемидените покриви да добият популярност през 15 век, не само жилищните сгради, но дори и църквите са били облицовани с дървени парчета, отцепени от дънер, посредством клинове.

Дървените покриви отново стават широко разпространени в края на 19-ти век във връзка с промените в селскостопанското производство. Зърното започва да се обработва с наскоро появилите се вършачки, поради което вече не може да се произвежда слама с качество, допустимо за покривни покрития. Тогава се появяват различни от дъсчените и сламени покриви – естонските им наименования са pilbas, laast, sindel, kimm.

След силно индустриализирания съветски период, когато най-различни видове промишлени материали се използват за покривни покрития, дървените покриви отново печелят популярност в селската архитектура и се прилагат както при обновяване на дървени къщи, така и в новопостроени такива.

Плочите се изрязват от сурово парче смърч, бор, трепетлика или елша чрез специална машина за рязане. Най-трайният материал е смърчът, но той е и най-жилав, което прави рязането на плочи от него доста сложно. Трупите за плочи трябва да са прави и без възли. Средната дебелина на плочката е 3 до 4 мм, широчина 7 до 12 см и дължина 75 см.

Най-подходящият покрив за дървена къща, както и за най-честия селски архитектурен тип сграда е покривът от естествен материал. Дървените плоскости са гъвкави и подлежат на формоване. Те са подходящи за покриви с различна форма и са сравнително леки – често старите дървени къщи не са в състояние да издържат тежък керемиден покрив.

Възраждане на умения от древността

Построяването на къща и направата на покрив за собственото домакинство е нещо обичайно и изпълнимо за повечето хора в началото на 20-ти век. Малките момчета, придобили умението от бащите си, на свой ред го предават на своите синове. По време на съветската власт, строителната традиция е прекъсната и много традиционни строителни умения са застрашени от изчезване. След като Естония възвръща независимостта си, реновирането на стари сгради и изграждането на нови такива, в съответствие с традициите, придобива популярност и във връзка с това се повишава интересът към древните строителни умения. В наши дни е възможно да се научите да изграждате дървен покрив в краткосрочни курсове, организирани основно от дружества, които популяризират традиционни строителни умения, или да практикувате под наблюдението на опитен майстор.

Има много майстори на дървени покриви в цяла Естония, но Ато е познат не само като занаятчия, а и като ценител на традиционните умения и носител на културното наследство. Във Ванаамая той периодично провежда курсове за изграждане на дървени покриви, най-вече в по-малките стари къщи, като хамбари или плевни. Изработката на дървени плоскости обикновено се научава с 1-2 дни практическо обучение. Докато преподава изработка на дървени плоскости, Ато представя теоретично и всички други видове дървени покриви – дъсчени и различни видове керемидени (на естонски – pilbas, laast, sindel, kimm), къде и кога е разумно да се изграждат дървени покриви, кои от тях да изберем, как да се грижим за дървения покрив и т.н. Участниците в обученията се научават как да избират плоскостите и различни техники за прикрепянето им към покрива. В допълнение към практическото обучение, Ато ръководи популярни летни тур-обиколки с цел въвеждане в народната архитектура и културната история на региона Сетомаа. Обиколката отвежда участниците към най-интересните архитектурни обекти – от ферми до църкви и от училища до местни дървени параклиси.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *