Антонио Лунгхи – Архитект, Майстро наставник

Антонио Лунги е архитект, работещ в областта на реставрацията на паметници на културата и произведения на изкуството. Фирмата на неговия род се занимава с това от четири поколения: първи бил Алфонсо Лунги, роден в Костано и преместил се в Санта Мария дели Анджели (в околността на Асизи), в началото на 20 век. Алфонсо бил главен майстор, начело на екип, който се занимавал с реставрирането на паметници на културата като древните каменни корита, много обекти из Монтекатини (Тоскана) и базиликата „Санта Мария дели Анджели“ в Асизи. Неговият син, Есмералдо, продължил семейния занаят с големи трудности; всъщност, по време на икономическата криза, основната дейност на семейството била реставрирането на ферми из Умбрия. Фирмата „Лунги Есмералдо“ била основана през 1939 година, когато Есмералдо се присъединил към Занаятчийската асоциация на Перуджа. След войната фирмата отново процъфтяла и била в основата на развитието на Санта Мария дели Анджели. Синовете на Есмералдо – Еспартеро, Орландо и Ерминио – подкрепяли баща си в дейността му. През 1951, Орландо получил своята диплома по геодезия и станал технически мениджър на Фирмата. Тя се посветила на строителна дейност – били построени хотели, кина, училища и консорциум в Санта Мария дели Анджели. Фирмата също така се занимавала с реставрация, като работили върху входа на местния манастир. През 1980 година било възстановено сътрудничеството между компанията и бенедиктинските монаси от „Порциункола“, което било прекъснато през 70-те години, когато работили заедно по павирането на олтара и криптата на Църквата. Няколко години по-късно Антонио, син на Еспартеро, започнал работа във фирмата. Благодарение на завършеното си образование по архитектура, той станал неин технически мениджър.

Основната дейност на компанията била фокусирана върху реставрацията заради голямото земетресение, сполетяло района по това време. То нанесло сериозни щети върху купола на Църквата. Фирмата работила по реставрацията му съвместно с господин Менеготто – инженер, пристигнал от Рим. През 1989 година, името на компанията било променено от събирателно дружество „Лунги Есмералдо & синове“ на „Лунги“ ООД. В нея започнали работа Джовани – син на Ерминио, Марко – син на Орландо, а няколко години по-късно и Лука – братът на Антонио. През 1997 година ново ужасно земетресение сполетяло Умбрия и Марке, причинявайки сериозни щети на базиликата „Свети Франциск от Асизи“ в града. Сводът и камбанарията били разрушени, което причинило смъртта на четирима души.  Местните власти поверили на фирмата реставрацията на църквата. Това била основната дейност им между 1997 година и повторното отваряне на Горната базилика през 1999.

След земетресението Антонио поел реставрациите на много обекти като манастирите „Свети Джузепе“, „Свети Андреа“ в Асизи, както и този на „Мисионерските сестри“ в Санта Мария дели Анджели. През 2007 година са направени нови открития из Асизи, предполагащи съществуването на римски амфитеатър в района. Антонио започнал реставрации на зоната около амфитеатъра. Също така работил върху луксозния хотел „Nun”, намиращ се на територията на реновиран метох, изграден върху римски основи и притежаващ уникално декорирани стаи с дизайнерски мебели.

Професионалният профил на Антонио се отличава с голямо внимание към старите занаяти, свързани с архитектурата и строителството. Всъщност, в пълен контраст със случващото се по принцип в строителството, мисията на Антонио е да поддържа производствен капацитет, базиран на уменията на занаятчии като зидари, майстори на подове и мазилки, каменоделци, дърводелци и ковачи, които са работили в строителни компании, но са освобoдени заради икономическата криза. Фирмата на Антонио се концентрира върху важността на интегрирането на хора с различни профили като ковачи, майстори на подове, на мозайки и т.н. Това кара Антонио да базира компанията си на принципи, които днес са почти заличени – набирането на различни занаятчии. Затова фирмата наема група ковачи като Аделмо Мариани, роден в Асизи през 1959 година. Той започва работа в работилницата на баща си, където учи основни похвати в ковачеството. Остава там до 1987, когато му се налага да комбинира ученето на занаята с работа в склад. През 2006 година, Аделмо става част от „Лунги“ ООД като майстор ковач, а заваряването, валцуването, фрезоването и термичната обработка на метал са само част от дейностите му. Аделмо умее да интегрира традиционни производствени техники в реставрирането на историческо и културно наследство, както и в новото строителство. Пазарът кара компанията да формира малка група от ковачи. Антонио твърди, че проблемите в областта на реставрацията били много сериозни, тъй като никой не бил способен да намери адекватни отговори на ключови въпроси като запазването на състоянието на паметниците, обезопасяването им и производството на автентични предмети.

Освен големия интерес към старите занаяти и тяхната роля в сферата на архитектурата и строителството, Антонио обръща огромно внимание на поддържането на баланс между старото знание и съвременните технологии – CAD софтуерът, 3D принтирането и лазерното рязане могат да се приложат върху старите професии и традиционните начини на работа, разширявайки хоризонта на работниците и позволявайки комбинирането на старо и ново. Може би тази комбинация ще е ключът, който ще реши проблемите в света на реставрирането, базиран на уникалността – всеки елемент е неповторим.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *