Арпад Рошташ – Дърводелец

Арпад Рошташ, дърводелец – майстор на мебели и реставратор е работил в 200 замъка и е реставрирал 1000 мебелни образци в страната и в чужбина. Това е балансът за 36 години, прекарани в занаята. Той приема себе си като странстващ дърводелец, който, следвайки примера на средновековните майстори, търси нови и нови предизвикателства и възможности за обучение и съответно преминава от една работа на друга, установява се за по-кратки или по-дълги периоди, в зависимост от времето, необходимо за завършване на поредната задача. По този начин, освен Унгария той обикаля и страните от Западна Европа, приема поръчки дори от Франция, Англия и Германия. В момента той се интересува най-вече от традиционната дърводелска професия в Индия и има намерение в скоро време  да разшири знанията си на място. Изключителни постижения в неговата работа са ремонтите и реставрациите, извършени в Лувъра, Версай, в унгарския парламент и в Академията на науките. Можем да изброим и някои  строителни конструкции, които се намираха в безнадеждно опасно състояние след възстановяване от серия предишни реставратори, но благодарение на неговия принос те бяха върнати към  първоначалното си състояние. Пример за това е стълбището на болницата в Маркали, тавана на огледалната стая в Университета Андраши в Будапеща.

Арпад Рошташ притежава редица високи оценки и награди, сред които наградата на Унгария за културно наследство през 2011 г. Тя му е връчена като признание за работата, извършена 10 години по-рано по възстановяването на нео-ренесансовата дървена облицовка на Унгарската академия на науките. Удостояването му със звание почетен гражданин на Капошвар е друго изключително постижение, тъй като това е градът, където е роден и учи, докато расте в приюта за сираци на Нагош. Той също така е номиниран за наградата Прима Примисима. Тази награда е най-голямата чест, която един творец може да получи в Унгария, след държавната награда Кошут. Арпад обаче се оттегля заради получените обиди и негативни коментари, които се предполага, че се дължат главно на завистта в бранша. Оттеглянето му се счита за пропусната възможност от много хора и поради факта, че историята на Рошташ е изключителен пример за напредъка, който човек може направи, въпреки бедността и безнадеждността, засилени от чувството, че си отхвърлен, като от циганче сираче той се превръща в признат експерт и творец.

Рошташ е убеден, че човек може да се учи ефективно само чрез практическо обучение, затова след завършване на професионалното училище, той продължава да се учи още дълги години като кандидатства за работа при нови и нови майстори дърводелци и се опитва да научи всички тънкости от своите домакини. Той си спомня, че това не винаги е било лесна задача, тъй като неговите „учители“ често са криели най-ценните си техники и трикове като свое съкровище, така че като младеж той е трябвало да бъде доста изобретателен, за да успее събере скъпоценните знания. Той никога не е прекарвал твърде много време с всеки от майсторите, бил е толкова жаден за знания, че веднага след като е научел всичко възможно, е молил майстора да го препоръча на друг дърводелец. В повечето случаи е искал само подслон и храна като заплата, а когато е имал възможност, дори е плащал за обученията. Дори и като експерт занаятчия той никога не се срамува, че е „новак“ и дори по-късно, когато е имал шанс, той е работил за някои по-стари и по-опитни професионалисти.

Реставратор без диплома

Рошташ е получил най-голямо признание като реставратор, въпреки че няма документи за квалификация и никога не е получавал квалификационна степен. Няма нищо странно в това, след като познаваме неговите вярвания и идеали. Точно както и дърводелците от старите времена той изработва мебели, дървени конструкции, а също така ги реставрира и ремонтира. По-късно тази професия се разделя на няколко отделни професии: дърводелец и мебелист, а за професията реставратор вече се изисква по-високо академично ниво. По негово мнение обаче реставратори не бива да работят без реални практически познания по дърводелство и е най-добре дърводелец да прави реставрациите на дърво. Друга алтернатива е сътрудничеството между майстори и реставратори. По този начин и двамата могат да разчитат на допълващите знания на другия: по-задълбочените академични и исторически знания на реставратора и по-високите практически и технически умения на майстора. Ако определено практическо умение изчезне, рано или късно и академичните знания за него ще го последват. Арпад Рошташ се е срещал много пъти с тази ситуация като част от своята практика и често името му се появявя като последен лъч надежда за възстановяването на някой обект или структура. Той никога не отказва такива поръчки, но винаги се справя с предизвикателството като прилага свои собствени знания и умения. Това за пореден път потвърждава, че майсторските умения все още съществуват, майсторското знание не е напълно изчезнало, и че ценни дървени произведения могат да бъдат спасени от разрушаване или възстановени след некомпетентна намеса.

Възстановяването на главното стълбище на църквата в Маркали е повратна точка в живота на Арпад. По случая е заснет и документалия филм „Стълба“ (режисиран от Ливия Гиярмати, 1994), спечелил първа награда на  унгарски филмов фестивал. Снимките на филма започват без знанието на „главния герой“. Благодарение на екстремните му усилия, спасяването на богато украсената дървена стълба, разположена във фоайето на сградата става възможно, въпреки първоначалните архитектурни планове и експертните становища на реставраторите. Но в крайна сметка борбата не е много успешна. Имало е изискване „циганинът дърводелец“ да се превърне в предприемач, отговарящ на изискванията и невъзможните очаквания на службата по културно наследство и лабиринта на бюрокрацията. За извършената работа дори не му е било платено и в крайна сметка поръчката е довършена от по-голяма фирма за много по-голяма сума от тази, която би взел той. Този период е тежък и по отношение на личния му живот. По това време той се развежда и децата са отгледани от жена му. Въпреки неблагоприятното развитие на работата, все пак тази ситуация насочва живота му в определена посока. Той получава работа в чужбина, подпомогнат от хората, които са около него в този момент и скоро реставрира в Лувъра, след това отива във Версай, където възстановява паркета на Краля Слънце. Следват и нови поръчки, сред които и много замъци в Англия и Германия.

Въпреки, че поема нови и нови поръчки в страната, които изискват много високо ниво на квалификация, той така и не може да получи официална поръчка като реставратор поради липсата на необходимите документи, може да работи само като дърводелец подизпълнител в услуга и под надзора на друг реставратор. Много му тежи факта, че поради същите бюрократични пречки няма възможност да поеме различни интересни поръчки. Като допълнение, натрупаният запас от знания и умения води до противоречия с реставраторите от гилдията, тъй като този тип знания и умения не са в съгласие с формалните принципи на бранша. Както той казва, никога не се сблъсквал с подобни проблеми в чужбина, и получаването на поръчки е било много по-лесно там, тъй като хората не се интересуват от документа (степента), а от препоръките и от това дали той има необходимите професионални знания и умения, за да постигне искания резултат и качество. Присъствието на реставратор на обекта е задължително и в други страни, но взаимоотношенията са различни, по-кооперативни и там се отнасят към него с уважението, което заслужава.

Естествени фиксатори – вместо химикали

Един от ключовете за успех в работата му са занаятчийските рецепти с естествени материали, които използва за обработване на дървото, за контрол на вредителите, за укрепване на дървения материал и пресъздаване на оригиналния цвят и тон. Използваните материали са винаги специално съобразени с конкретния  дървен детайл или конструкция, докато съставките могат да бъдат различни, в зависимост от характеристиките и мащаба на проблема. Всяка рецепта се базира на почти изчезнали, но на места все още съществуващи традиции и стари описания, като например книгите на Витрувий. Някои техники може би произхождат дори от древния Египет. Точният начин на употреба, експериментите с пропорциите са отнели десетилетия и сега са професионални тайни. Характерните използвани материали са познати и известни, но някои от тях биха ви прозвучали  странно, като например сок от чесън, ябълкови и картофени обелки, дестилирана плодова спиртна напитка (palinka) или дори вода от тор или урина. При използването на тези материали той има сериозни спорове с експертите по грижи за  дървото, тъй като в професията е прието да се използват произведени по химичен път материали и течности, а неговите собствени рецепти си звучат като шарлатанство в днешно време. Въпреки това, той отчита съвременните тенденции и постигнатите резултати все повече легитимират смисъла на усилията му. Напоследък започват да го канят на университетски конференции, на които има възможност да изрази собствената си позиция и да покаже решенията си.

Спасяването и възстановяването на тавана на Огледалната стая в университета Андраши е един много добър пример за успешното приложение на неговите техники. През 2003 г., по време на преустройството на университета, таванът на стаята пада и работата е спряна в продължение на половин година, тъй като не е имало реставратор, който да приеме предизвикателството да го възстанови. Докато един ден някой не се сеща за странстващия дърводелец от Маркали. Много бързо чрез собствените си методи той открива присъствието на сухо гниене (гъбички), чието наличие се равнява на смъртна присъда за дървото. Наличието им в последствие е потвърдено и от експерт по грижа за дървото. Рошташ успява да възстанови структурата, вместо да бъде напълно разрушена, което е изглеждало неизбежно преди пристигането му на обекта. Той премахва поразените места и ги запълва с дървен материал, като укрепва цялата структура.

Посланик на традиционото дърводелство

В последните години Арпад Рошташ обръща голямо внимание на изработката на проектирани от самия него мебели, тъй като планира в бъдеще да се занимава предимно с мебелно производство. Идеал за неговите творчески амбиции са само най-големите майстори като Микеланджело. Някои от авторските му творби привличат интереса на медиите, тъй като са дарени на много известни хора. Първите такива творби са люлките, направени като подарък за децата на английската кралска двойка Уилям и Кейт. През 2013 г. за Джордж, принц на Кеймбридж, а по-късно, през 2015 г. и за принцеса Шарлот. Уникалните люлки в стил Неоготик са изработени от дъб и орех и са богато инкрустирани с орнаменти. И двете дарения са предшествани от църковно освещаване на люлките. В случая с люлката на Шарлот освещаването се е състояло в базиликата Свети Петър (главната църква на Будапеща) в неделята преди отпътуването, а самото дарение е било на 19 ноември 2015 в Кенсингтън Палас.

С тези дарени мебелни творби Рошташ има за основна цел да постави някои важни въпроси в страната и чужбина, както и да привлече вниманието на хората към истинските ценности на традиционното дърводелство, към преподавателска си дейност, а също и към голямото значение на подходящо професионално обучение за ограничаване на бедността и намаляване на социалната уязвимост на ромите. В съответствие с това е планирано и предаването на трона, подготвен за папа Франциск да се извърши през 2016 г. като част от „поклонение“ във Ватикана, организирано за 100 деца, отглеждани в училище-интернат. Желанието му е това да бъде преживяване, което да им остане за цял живот. Централен мотив на силно декорирания стол е стъклена витрина с формата на Унгария, в която той планира да сложи Унгарската майка земя (почва). На облегалката на трона има орнаменти с доспехи от Ватикана, Унгария, Аржентина и Маркали (родното място Рошташ), а четириезичен надпис моли за благословия за всички хора от ромски произход по света на английски, латински, унгарски и ромски език.

Училището и учебникът на Арпад Рошташ

Освен всички творби, реализирани със скромност и възможно най-добри резултати, в кариерата на Рошташ има и някои други важни цели, а именно да се запазят за бъдещите поколения вековните занаятчийски традиции и техники на дърводелството и мебелното производство. За да постигне това, в момента той работи по създаването на цялостен учебник, в който ще бъдат обобщени натрупаните през целия му живот професионални знания. Този учебник ще даде нова основа за усвояването на професията.

Той истински вярва, че кариерата му може да бъде пример за подражание за много млади хора с подобна на неговата съдба и детство. Затова всяка година той организира лятно училище и творчески работилници за деца сираци, по време на които ги включва в реставрационни и строителни дейности. От една страна той преподава практически знания, но по-важното е, че доказва, че изучаването на занаята си заслужава жертвите, усилията и труда и може да се постигне истински качествен резултат. Не на последно място той учи на вярата, която е необходима за създаването на всяка дейност и изкуство, учи на начин на живот, който е тясно свързан с работата, вършена по призвание. Най-добрият резултат на летните школи е общият процес по възстановяване на мебелите на замъка в Шомогвар (Унгария), в който участва със своя професионален опит д-р Андраш Морго, професор по реставрация. Сред дългосрочните планове на Рошташ е развитието на център за професионално обучение в Маркали (Унгария) и катедрала с дървени елементи, която да бъде изградена заедно с обучаемите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *