Ищван Чордаш – Майстор на тръстикови стени и покриви

Ищван Чордаш и колегите му се занимават не само с производство на тръстика, но и с изработката на сламени покриви. По този начин се запознават еднакво добре и с двете дейности – строителна и аграрна.

Автобиография и дейност

Семейството на Ищван Чордаш се занимава с отглеждане и прибиране на реколтата от тръстика, разпространението на продукти, изработени от тръстика и направа на сламени покриви в град Пакозд, окръг Фейер, Унгария. Въпреки, че това е професията на родителите му, самият Ищван е встрани от този свят. В детството му, езерото Веленце е всичко за него, а като младеж не започва кариерата, предлагана от родителите му. Опитва различни поприща, дори известно време е пожарникар, докато най-накрая намира пътя си обратно към семейния бизнес. Стартирал в него едва от няколко години, след смяната на политическия курс през 1990 г., пред него се отваря път към поредица от нови възможности в професията. Започва семеен бизнес със съпругата си, свързан с разпространението на разнообразни тръстикови продукти на търговци на едро и дребно. Освен местната търговия, те изнасят материал и продукти в страните от Западна Европа – предимно в Холандия, Дания, Белгия, Германия и Франция.

Отглеждане на тръстика

Още от древността в цяла Европа и в други части на света, тръстиката е позната като строителен материал, който се използва за покриване на къщи, както и за други строителни цели. Наличното пространство с тръстикови насаждения, особено в страните от Западна Европа, постепенно се ограничава, въпреки че тръстиката може значително да подобри качеството на водите в езерата и на почвите, допринасяйки за самопречистването на водата, тъй като обикновено събира органичните и други видове отпадъци около стъблата си. С намаляването на тръстиката изчезват и характерни представители на дивата фауна – някои пойни птици и водни животни. Въпреки, че тръстиката се разпространява много бързо, когато се прихване (поради вегетативно размножаване – разделяне на коренищата), тя може да бъде също толкова лесно отстранена с две коситби годишно. Коренището, служещо като склад за хранителни вещества, по принцип не може да понесе това и повтарящото се прерязване напълно го унищожава. При отглеждането на тръстика, събирането на реколтата обикновено се извършва през зимните месеци, като винаги се жъне реколтата от текущата година, тъй като само тя може да се ползва за целите на строителството. Също така, по време на жътва е особено важно да се внимава, с цел избягване на множество възможни щети по оставащите тръстикови стъбла. Например, жъненето по-ниско от нивото на водата може да бъде опасно, тъй като на по-късен етап дишането на тръстиковите стъбла може да бъде блокирано. Такива грешки могат да окажат въздействие, дори да доведат до пълно увреждане на реколтата за следващата година.

Тръстиковите колонии в езерото Веленце

Веленце е третото по големина езеро в Унгария, и с неговата средна дълбочина от 1,5 метра то е идеално място за отглеждане на тръстика. Поради това не е случайно, че до 60-те години на 20-ти век, 60% от повърхността на водата е обхваната от растението. Сега този процент все още е висок – 30-40%. Има доказателства, че в тази влажна зона се е отглеждала тръстика в продължение на векове назад във времето, допринасяйки за архитектурния облик на региона и тясната връзка на много от семействата, режещи тръстика с езерото и „езерния свят“. Ищван Чордаш много държи на тези връзки, и именно затова интересите и работата му са неразривно свързани с водния свят в този регион, с реалното състояние на езерото, с промените в нивото на водата, и произлизащото от всички тези обстоятелства качество и количество на тръстиката, която расте тук между две реколти и използването й в строежи или за разпространение.

Езерото Веленце е сред най-посещаваните унгарски курорти, който започва организирано да се установява през 70-те години на 20-ти век. В този процес, близостта на столицата изиграва очевидна роля. Разгънатата застроена площ на почивната и жилищна зона непрекъснато нараства, оставяйки все по-малко пространство за природата. От друга страна, изкопаването на дъното на езерото, което се прави по време на туристическата реорганизация на района, заедно с новопостроените язовири около езерото, може да гарантира поддържането на водните запаси и удължаването на живота на езерото. Това е от изключителна важност, предвид факта, че в миналото езерото се е обезводнявало напълно на всеки 100 години и последният такъв случай е от средата на 19 век. В този процес тръстиковите парцели имат своя роля, като чрез разпространението си допринасят за непрекъснатото намаляване на собственото си жизнено пространство.

Както горният пример показва, съществуват много интереси и гледни точки. Осъществяването на всеки от тях е невъзможно, трябва да се търси само най-добрият баланс. За всички тези въпроси отговаря Средната Придунавска хидрографска служба, която стопанисва езерото като държавна собственост. Службата притежава правото за постоянен надзор на плановете за управление на водите и изработването и реализирането на различни дългосрочни проекти във връзка с езерото. В тази система, освен другите акценти, продължаването на традициите в изработката на тръстиковите сламени покриви и професията на производителите на тръстика като културна дейност със своите вековни традиции, трябва да получат висок приоритет, тъй като те могат да осигурят характерен архитектурен изглед на определени региони. Това, което най-много притеснява Ищван Чордаш – наред с много други аспекти – е все по-краткия или липсващ зимен сезон. Както самият той казва, все по-рядко се случва дълъг период на замръзване, което е неблагоприятно както за реколтата, събирана от повърхността на леда, така и за тръстиката като строителен материал.

От тръстиката до готовия продукт

Периодът на прибиране на реколтата продължава 5 месеца, обикновено от ноември до март, в зависимост от условията на времето – температура и валежи. Да се ожъне напълно тръстиката в езерото Веленце е станало почти невъзможно, тъй като районът на реколтата стига до рибарниците и тръстиковите парцели в околностите на езерото, понякога е дори на повече от 100 км от складовете в Пакозд. До края на периода на събиране на реколтата, всички снопи стоят в Северното Придунавие и чакат за превоз до склада за по-нататъшно използване.

Естествено, днес ръчното прибиране на реколтата е заменено с използването на различни видове машини. Механизацията прави рязането по-ефективно, но от друга страна, машините не могат да бъдат използвани в определени области и така събирането на реколтата става възможно само по традиционния начин.

Преди събраната тръстика да влезе в магазина, тя трябва експертно да се сортира по качество и диаметър на стъблата. Този етап се извършва почти изцяло от външни изпълнители. Най-често това се случва в гр. Балмазуйварош, намиращ се в непосредствена близост до пасищата Hortobágy, където пристигат ромски работници и се заемат със сортирането, което коства голямо физическо натоварване и също така изисква професионален опит.

Първокачествената тръстика се изнася предимно в Западна Европа, където се получава и най-добрата цена за нея. Следващото качество се използва за сламени покриви, докато третото качество е за тръстикови рогозки и огради. Процедурата по сортирането често се нарича „теглене на тръстика“, тъй като по-фините стъбла се вадят от снопите едно по едно. След като приключи тегленето, останалият материал се почиства от боклука и външните примеси, докато най-накрая стигаме до 4-то качество, което се използва отделно от останалите.

Тръстиковите панели са екологично чисти строителни материали с отлични физически параметри. Те се изработват чрез паралелно притискане на стъблата, посредством двойно пристягане със здрави нишки. Най-добрите им показатели са отличната топлоизолация и ниското им тегло. Могат да се използват за изолация на тавански помещения или да се фиксират към стените. Панелите са с дебелина 5 сантиметра и основен размер 1 х 2 метра. Измазването им с мазилка с дебелина 2 см ги превръща в „трудно запалим материал“.

Най-гъсто оплетената тръстикова рогозка съдържа 120-160 стъбла в един метър. Ролките са с дължина 6 метра и са широки 100-200 см. Те се използват като предпазна преграда срещу слънце, вятър и „чужди очи“.

Технология на сламените покриви

Има голяма разлика при изработката на сламените покриви в сравнение с другите технологии за покривни покрития. 30-сантиметровата дебелина на сламения покрив решава всички проблеми при покриването: топлоизолира, като същевременно осигурява хидроизолация при валежи. Също така, подходящият ъгъл на покрива гарантира устойчивост на вятър и сняг. Въз основа на опита си можем да кажем, че само горната една трета от сламения покрив работи ефективно срещу силите на природата, а останалите две трети са като резерв. По отношение на топлоизолацията – пълният ефект може да се усети в летните горещини и зимните студове. Собственикът на къща със сламен покрив трябва да предвиди редовен ремонт на покрива, който главно засяга частична подмяна на горния 10-сантиметров пласт. Покривът е по-устойчив, ако изпълнението е направено експертно: снопите са правилно разпределени и фиксирани и последващите повторни компресии се правят професионално.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *