Хуан Антонио Ореяна – Майстор на подови покрития

Живот

Хуан Антонио Ореяна е експерт по подова мозайка. Започва своята кариера през 1990 г. в малка строителна фирма, занимаваща се с множество проекти из Лоха и околните селища. Част от тях включват използването на мозайката „Гранадино“ (емпедрадо гранадино). Когато Хуан започнал да се занимава със своя занаят, вече съществували работилници, посветени именно на този тип мозайка. Тези работилници започнали да се появяват из Гранада още през 19-ти век. Тъй като Хуан реализира повечето си проекти директно на строителната площадка, неговата работилница се използва най-вече за склад.

Произход на подовата мозайка

Първите следи от подови мозайки се наблюдават в Егейската култура (1600-1000 г. пр. Хр.). Първо гърците, а след това и римляните украсявали сградите си с красиви мозайки, изградени от малки оцветени камъчета, наречени „тесери“.

Гранадските мозайки произлизат от римската култура, въпреки че за първи път се наблюдават по времето на Умаядската династия, използващи я в независимия Кордобски халифат през периода 9-12 в. сл. Хр. Материалите, използвани за тези мозайки са обли камъни, с диаметър от 5 см, добивани от речните корита.

Първите творби от времето на Умаядската династия представляват геометрични композиции, запълнени с тъмни камъни. Умаядските творби служили за пример за назаритите, потомци на насридите – ранни заселници по земите, обединили се по-късно в т.нар. Кралство Гранада. В Гранада, обаче, за изработката на подови мозайки са използвани бели и черни камъни, добивани от реките около и в Гранада. Това прави мозайката „емпедрадо“ толкова специална и уникална.

Описание на материалите и начина на работа

Материалите, с които работи Хуан са хоросан (хомогенна смес от пясък и цимент), малки или големи камъни, варовик, както и шисти за създаването на модели или декоративни мотиви. Изборът на материали е нещо изключително важно, но в същото време съвсем прост процес. От една страна са нужни материали, които са издържливи и могат да устоят на натиска и триенето от ходещи хора и движещи се коли, а от друга – материалът трябва да е физически и химически стабилен, да е издържлив на дъжд и да не се руши от въздействието на химикалите, които могат да се срещнат във всеки град в днешно време.

Камъните, използвани за изграждането на типичните андалусийски улични настилки, са бели и черни, добити от реките около Гранада. Използват се заради изключителната си здравина, както и заради тяхната форма, която ги прави подходящи за инкрустиране в хоросана, използван по улиците. Също така са богати на кварц, който възпира въздействието на солта и влажността от околната среда върху настилката, а ръбовете им са загладени с течение на времето, което ги прави идеални за изграждане на улици.

Ако не са павирани, улиците ще са изключително кални, а в миналото е валяло много повече, отколкото сега. Изборът е паднал точно върху този вид камъни, защото са добивани лесно от близките реки и потоци, а и били безплатни. Освен това, те са подходящи за изграждане на равна повърхност и е удобно да се стъпва върху тях. В Андалусия има и други материали, подходящи за направата на улици, например мрамор, но речните камъни са най-широко използваните.

Всички хора – и местните, и туристите, харесват този вид павиране. Смятат го за емблема на Гранада и Андалусия и за изключително характерна част от андалусийските култура и традиции.

Нужни са няколко стъпки за играждане на подова мозайка или улична настилка:

1) Смесване на пясък и цимент в равни количества.
2) Сместа се разстила по площта, върху която ще се твори.
3) Наложената смес се заглажда и с пръсти се рисува моделът.
4) Полагат се камъните и цялата площ се удря с дървена пръчка, за да бъде изравнено нивото им; покриват се с още смес от пясък и цимент и отново се заглажда.
5) Внимателно се разпръсква вода, така че да не се отмие циментът.
6) Камъните се изчистват с четка, така че да се подават над хоросана
7) Камъните внимателно се измиват с гъба, за да се премахнат всички остатъци от цимент

Обобщение

В днешно време не съществуват много на брой експерти по подови мозайки (в Андалусия са около 30). Хуан работи предимно с частни клиенти, но в миналото е бил наеман и от различни общини. Със своята работа той трудно успява да покрие месечните си разходи. Тъй като работи основно с частни клиенти, почти цялата си дейност той развива в техните домове и вили. Когато е нает от общините, обаче, той работи предимно по площади, пешеходни зони и алеи. В такъв случай не му се налагат точно определени задачи – свободен е сам да избира моделите, които ще гради. Тъй като обикновно работи на малки площи, Хуан работи сам.

В случая на Хуан, предаването на занаята като семейно наследство вече е невъзможно. Той, обаче, е обучил ученици, които в момента се занимават именно с този вид творчество. Не притежава официална титла на учител, но е изключително вещ в професията си, а в Испания и в Андалусия преди около 20 години са създадени „Училища-работилници“ (“Escuelas Taller”), в които преподават майстори от различни занаяти, които предават своите знания на учениците. Всички тези училища вече са изчезнали.

А какво е бъдещето на тази професия в Испания? „Както всички останали занаяти, така и този ще продължи да съществува единствено, ако все още има хора, които ценят ръчният труд и неговата неповторимост. Въпреки това, поради разпространението на нови материали, в бъдеще ще бъде много по-трудно“ – казва Хуан.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *