Леонард и Йохн Грандисон – Майстор на мазилки

„Грандисън и Син“ ООД реставрират, съхраняват и възстановяват декоративна мазилка в Единбург, Шотландия и Северна Англия от 130 години насам. Това е семейна фирма, в която уменията и знанията се предават от едно поколение на друго. Компанията е базирана в Пийбълс, в една от най-живописните части на Шотландия, само на един час път от Единбург. Богатството на това наследство може да бъде видяно в цеха на Грандисън, в който се съхраняват множество гипсови отливки и архитектурни предмети, създавани и събирани в продължение на повече от век.

Фирмата е създадена от Ленард Грандисън (1860-1934) през 1886 г., когато той е 26 годишен, с капитал в размер на 80 английски лири. Още 12-годишен той става чирак-мазач в добре познатата тогава мазаческа фирма „Джеймс Анан“ в Единбург (с клонове в Пърт и Лондон). Със сигурност тогава Ленард е най-младият чирак, работещ по големия проект за измазване в замъка Кортчи, Ангъс. Въпреки проблемите на бизнеса, породени от обявяването в несъстоятелност на банката в Глазгоу през 1879 г., Ленард запазва професията си, благодарение на строителството на нови жилищни сгради в Единбург. Едва 20-годишен, той става бригадир и започва да работи на три места в Пийбълс: къщата Портмор близо до Еделстън, която била възстановена след сериозен пожар; новата британска банка (British Linen Bank) на Хай Стрийт; Tantah House – голяма вила, строяща се на около една миля южно от Пийбълс.

Един от най-големите договори на фирмата е за измазването на Пийбълс Хидро, възстановен след пожар през 1905 г. Тъй като екипът на фирмата не е достатъчно голям, за да се справи с договор от такъв размер, Ленард предлага допълнително възнаграждение от половин пени на час, за да се включат мазачи от по-далечни райони. Нямало е механични подемници за тази пететажна сграда. Работниците е трябвало да носят вар в кофи по следния начин: един работник качва кофата два етажа, оставя я, и след това друг работник я пренася следващите един или два етажа. Разбира се, празните кофи са връщани на изходното ниво в обратен ред.

До 1914 г. Ленард Грандисън утвърждава името си, като участва в декоративното измазване на много сгради в границите на Шотландия и около Пийбълс, където той в крайна сметка се заселва и построява работилницата си. През 1914 г. Джон Грандисън, син на Ленард, е все още ученик, когато баща му го учи да прави разни орнаменти в свободните вечери. Тъй като повечето от мъжете се включват във войната, всеки чифт ръце е важен за бизнеса. Джон започва чиракуването си през 1915 г., а на 17-годишна възраст доброволно се присъединява към армията. Обучава се в Корпуса на кралските инженери в Чатъм, след което работи в екип по бетонови писти на летища в Източна Англия. След това  е изпратен във Франция. Намира се близо до Монс по време на примирието. Джон преживява войната невредим, но докато е в Германия с цел да се присъедини към редовната армия, се разболява от грип. Лежи в болница в продължение на две седмици, след което се присъединява към своята бойна част в близост до Кьолн. Демобилизиран е през 1919 г., когато отново се присъединява към бизнеса. През 1920 година става съдружник.

След войната пазарът се променя и декоративните мазилки и орнаменти намират слабо приложение в програмите за общински жилища, в конструирането на бани и тоалетни в селскостопански къщи, както и в реконструкциите на краварници и обори за овце, с цел справяне с различни заболявания. В същото време Джон Грандисън става добър чертожник, известен с отличните си чертежи на по-сложни декоративни тавани. Фирмата също постоянно нараства и през 1923 г. купува първия си автомобил – Вулкан DS130, втора употреба. Освен това, през 1920 година технологията на работа се променя, като се въвежда нова гипсова шпакловка „Хардуел“ („Hardwell“) и се изобретява гипсокартона, който заменя традиционните дървени летви. През 1930 г. фирмата инсталира първия си телефон.

Ленард Грандисън старши умира през 1934 г., оставяйки Джон да отговаря за бизнеса, борещ се с икономическата депресия. Скоро след това Джон започва да въвежда младия Ленард в бизнеса по същия начин, по който баща му въвежда него след 1914 г. Точно преди Втората световна война той посещава различни проекти в Шотландия и се среща с видни клиенти, включително с архитект сър Базил Спенс в имението Гриблок близо до Кипън (Стърлингшайър), притежавано от произвеждащата стомана династия Колвил. Когато войната избухва, както и през 1914 г., повечето от работниците напускат, за да се присъединят към военните сили и в един момент фирмата се състои от трима души. Историята е в пълен кръговрат.

Ленард младши започва своя петгодишен стаж през 1948 г., като през това време учи строителство в колежа Heriot Watt в Единбург три вечери в седмицата в продължение на пет години. Завършва с диплома да висше образование по строителство и успешно полага изпитите за лиценз на строителния институт. По време на стажа, той се запознава с всички видове мазилки и работи по един от последните проекти за разширение на болницата във Върт, Хадингтън, което разширение е предвидено да се облицова с дървени летви и варова мазилка. След войната фирмата преминава през някои трудности, които достигат своя връх по времето на Маргарет Тачър, когато се налага Грандисън да уволняват хора, защото условията за търговия са много трудни.

През 1978 г. Джон Грандисън младши (син на Ленард младши) започва чиракуването си, като го комбинира с университетското си образование. Когато приключва и с двете, той прекарва няколко години при добър геодезист, с което придобива опит и в тази страна на бизнеса. Джон Грандисън старши умира през 1983 г. През това време технологията при мазилките се променя, като употребата на традиционната мокра мазилка значително намалява за сметка на сухите облицовки. Това включва полагане на гипсокартон без мазане, само със запълване на фугите.

През 90-те години на ХХ век започва възраждането на варовите мазилки, тъй като опазването на културното и историческо наследство излиза на преден план. Възниква нуждата традиционните методи и материали да бъдат използвани за възстановяването на стари сгради, които се нуждаят от ремонт. Благодарение на това Ленард Грандисън става известен експерт по използване на варови мазилки, заради което и през 80-те и 90-те години той е помолен да изнася лекции пред майсторски класове в Единбург, Глазгоу и Дънди. Също по това време фирмата разработва метод, наречен „вместо нит“, чрез който се стабилизират рискови и нестабилни декоративни тавани. Този метод обикновено не изисква временна поддръжка на тавана и е успешно използван в няколко случаи с одобрението на „Историческа Шотландия“ и „National Trust“.

„Грандисън и Син“ притежават много голяма колекция от оригинални модели на декоративни елементи, като някои от тях са толкова стари, колкото и самата фирма. Със своя траен интерес към опазването на наследството, през 1988 г. Грандисън решават да открият музей-работилница за декоративни мазилки за широката публика. В работилницата все още има едно старо корито за вар, което Грандисън наричат „ковчег“. То не е използвано повече от 30 години, но собствениците му са насърчавани от „Историческа Шотландия“ да показват на младите мазачи пълния процес на варовата шпакловка. Към 1998 година Ленард пише малка книжка за мазилките. Има много добри технически книги, но той иска да разкаже на обществеността какво представлява в действителност мазилката без техническите термини. Книгата се нарича “Почти нетехническа книга за мазилки“.

В момента фирмата се управлява от Ленард и неговия син – Джон. Заради своята невероятна колекция и забележителна история зад гърба си, през последните години музеят-работилница става популярно място за всички заинтересовани от традиционните занаяти. Фирмата до скоро обучава мазачи и не е ясно дали нещо ще се промени в това отношение. Интересно е да разберете как Ленард поема бъдещето на индустрията през 2008 г.:

„Война, глад и мор… може би тази апокалиптична картина е малко пресилена, но не е трудно да се види резултатът от все по-намаляващия и по-скъп петрол, от глобалното затопляне и тероризма и как те повлияват нашия живот и бизнес.

Ежедневната поддръжка ще продължава, но големите проекти, които биха могли да имат политическо измерение ще стават все по-епизодични. В момента се говори за изграждане на три милиона достъпни жилища, но ние ще трябва да изчакаме и да видим какво ще стане. Разбира се, твърде много или твърде малко строежи, в рамките на относително кратък период от време за работа, може да доведе до проблеми.

Може тежкият бюрократичен начин на ръководене на бизнеса да стане прекалено обременяващ и да принуди хората да стоят на разстояние.

Забавените плащания могат да доведат до проблеми с паричните потоци. В това отношение ние обикновено сме имали късмет. Рядко имаме клиенти, които използват съмнителни доводи, за да забавят плащания. Ако обаче настъпят проблеми с паричните потоци, това означава съкращения. Резултатите могат да бъдат изключително сериозни.

Започнахме с варови и декоративни мазилки и 121 години по-късно отново правим същото.

Моята надежда е, че „Грандисън и син“ ще продължи работата си в обозримо бъдеще, но ако в крайна сметка се наложи да спре, се надявам, че нашата уникална колекция от оригинали (гипсови модели) ще бъде запазена за поколенията“.

3 thoughts on “Леонард и Йохн Грандисон – Майстор на мазилки”

  1. How really interesting, a link with the past indeed, I had an old friend who did this work his name was Bob Scotland and he did some work in the Assembly rooms in George street Edinburgh. I have recently moved to the Borders and wil, for sure call in and see the museum.

  2. Reproduction Plaster Company is a family firm, established in 1980 and have since specialised in all aspects of ornamental plasterwork.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *