Маргус Палолил – Дърводелец

Маргус Палолил е роден и израснал в югоизточна Естония, където се намира православният регион Сетомаа. Учи екология в Университета в Тарту и получава магистърска степен по геология. По време на следването си започва да се интересува от южноестонските масивни глинени сгради. Основните му изследвания в университета са относно съдържанието и характеристиките на различните глинени материали, използвани в старите традиционни глинени сгради в Сетомаа. Също така събира информация за различните стилове в строителството и архитектурата на местните глинени сгради, допринасяйки по този начин за разбирането и опазването на този уникален, но бързо изчезващ занаят.

Докато изучава глинените сгради, Маргус се запознава и с традиционното за Естония строителство с дървени трупи, което е основната технология за изграждане на селски къщи. Той започва като чирак на майстор на покриви от речен чакъл, а няколко години по-късно се присъединява към занаятчийско-строителната фирма Саулерман, където научава как традиционните ръчно изработени дървени къщи се произвеждат промишлено – т.е. бързо, ефективно и с печалба. Благодарен за опита, Маргус скоро разбира, че иска да знае повече за дървото и за този занаят, освен производството на дървени къщи. През 2009-2011 г. той работи в училище по градинарство като преподава строителство на дървени къщи на студенти по ландшафтна архитектура. През 2013 г. открива собствена дърводелска работилница и в момента развива повече уменията си на мебелист – произвежда дървени врати и прозорци, интериорни и градински мебели.

През 2005 г. Маргус купува стара селска къща в Лаосина, Сетомаа, и започва отговорно да я обновява, така че характерните исторически орнаменти по нея да бъдат запазени. Архитектурата на естонската ферма е без украса или декорация, предимно обикновена и скромна, с определена форма на стаите. Запазването на историческия облик и в същото време вграждането в модерния семеен живот е истинско предизвикателство. Въпреки това, Маргус вярва, че бавно и постепенно ще научи историята и характера на старата си къща. Той разпитва бившия обитател на къщата, за да получи повече информация за нея. Окончателно се мести в къщата със семейството си през 2007 г. и продължава бавно ремонта с цел запазване на автентичността. През 2008 г. построява и традиционна димна сауна – икона на естонската народна архитектура. Димната сауна обикновено е малка дървена сграда. Заради потенциалната опасност от пожар, тя се строи на по-голямо разстояние от другите постройки във фермата. Поради дългото време, необходимо за подгряването им, пожарната опасност и липсата на съвременни удобства, димните сауни започват да се срещат все по-рядко. В наши дни обаче, димната сауна отново набира популярност, особено след като местните традиционни димни сауни са добавени в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството – ЮНЕСКО.

Димната сауна е старомодна селска сауна. Традиционно, димната сауна е прилежаща част към селската къща или ферма и представлява малка дървена постройка, където, веднъж седмично, семейството почиства тялото и душата чрез запаряване, изцеление и измиване.

Във всяка сауна може да се види голяма печка с нагревател. Печката се нагрява в продължение на няколко часа. Сауната е без комин – така димът циркулира и затопля стаята по време на нагряването, добавяйки към топлината, която идва от печката. Когато сауната достигне нужната температура, излишният дим се изпуска през прозорец, врата или дупка в стената. Стаята е проветрена и хората могат да влязат.

Всяка димна сауна има собствен характер, който се разбира най-добре от собственика на сауната, който я подгрява. Съществуват специални обичаи и вярвания, свързани с димната сауна, предавани от поколенията. Човек трябва да знае как се загрява сауната, но също така и как да се държи в нея. В правилно загрятата димна сауна, димът не е въглероден окис или пушек, въздухът е чист и парата не гори. Посещението на такава сауна дава сила и подпомага изцелението, но само ако почитаме обичаите на сауната и отделим достатъчно време, за да се отдадем на преживяването напълно.

Воден от опита си в традиционното строителство на дървени къщи, реставрирането и преподаването, през 2009 г. Маргус се присъединява към Ванаамая като инструктор по строителство на дървени къщи и консултант по стари дървени къщи. Ванаамая е естонска организация с нестопанска цел, която е посветена на изучаването и преподаването на традиционни строителни занаяти. Маргус води курсове по традиционно строителство на дървени къщи във Ванаамая от 2009 г. насам, а през 2012 г. започва да води международни курсове по строителство на естонска димна сауна. Въпреки че традицията на димните сауни е широко разпространена, уменията за изграждане на сауни, които някога са били нещо нормално и предавано от баща на син, са почти изчезнали в наши дни. Маргус и останалата част от екипа на Ванаамая правят всичко възможно, за да насърчат хората да се научат как да запазят, възстановят и изградят собствените си дървени къщи, включително и димните си сауни.

Във Ванаамая, международните англоезични семинари обикновено продължават в рамките на шест дни. Участниците научават как дървените къщи са строени някога само с ръчни инструменти и придобиват традиционни строителни умения, работейки по традиционна димна сауна. Участниците в семинара се запознават с историческия и културен контекст на дървената къща в Естония, с историческите сгради и техники за възстановяване, а Маргус обикновено разяснява в своите курсове значението на димната сауна и естонската сауна култура като цяло.

ЗА ДИМНИТЕ САУНИ – специален курс по естонско традиционно строителство, представен от Маргус Палолил

Естонците по принцип обичат да подчертават, че предците им са живели на сегашното им местоположение в продължение на хиляди години. Историята на архитектурата в Естония започва с конични палатки и каменни гробове, продължава с укрепени селища и уникални жилища тип хамбари, и някъде между тях се появява димната сауна, която е малка дървена постройка, изградена без комин и е обща за всички балтийски хора – латвийци, литовци, финландци, карели и естонци. Тъй като социалният статус на естонското село не се променя много до 19-ти век, този тип сгради се запазват може би в продължение на векове. В 20-ти век димните сауни в по-голямата част на Естония постепенно се заменят с финландски сауни. Въпреки това, изглежда южните естонци успяват да съхранят традицията на димната сауна по-дълбоко в културата и в корените си. Сауните с традиционен дизайн тук са по-устойчиви на промените, присъщи за модерните времена, отколкото в други страни и дори старите димни сауни са добре запазени и популярни, въпреки неудобствата, като дългото време за подгряване и по-голямата консумация на дърва за огрев. Традициите, свързани с димната сауна са важна част от ежедневието на повечето от южните естонски семейства. Те включват богат набор от традиции, включително обичаят по къпането, уменията за изработка на бъркалки за баня, изграждането и ремонта на сауните и дори опушването на месо в сауната. Строителният материал обикновено е бял бор или норвежки смърч, а повечето от фугите и неравностите се запълват.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *