Mиндаугас Руткаускас – Грънчар

Mindaugas Rutkauskas се занимава с изработка на керамични плочи и грънчарство в продължение на повече от 20 години. Този велик художник е роден на 1 януари 1956 г., в Каунас. Завършва Историческия факултет на Университета във Вилнюс през 1981 г. След дипломирането си не може да си намери работа по специалността, поради ограниченията на тогавашното държавно управление (Литва по това време е част от Съветския съюз), така че започва да се интересува от керамика. Във вече независима Литва, той става член на Съюза на народните артисти през 1991 г. Този съюз е творческа, независима, доброволна и нестопанска организация, която обединява най-добрите традиционни занаятчии в разделите: живопис, скулптура, графика, ковачество, грънчарство, тъкачество, плетиво, бижута, ширити. Тя обединява непрофесионалисти, които нямат професионално обучение в областта на изкуството и занаятите. Днес литовското народно творчество се счита за значителна част от етническата култура, отразяваща традициите и уникалното възприемане на света. Mindaugas Rutkauskas получава статут на творец през 2007 г. Този статут се дава на лица, чиито художествени произведения са положително оценени като професионално изкуство и са признати като професионално художественото творчество. Плочките, каните, чашите, чиниите, гърнетата и свирките на Mindaugas Rutkauskas са сертифицирани като продукти от националното наследство през 2010 г. Продуктите от националното наследство са сертифицирани не масови произведения на занаятчии, ръчно изработени с помощта на традиционни суровини или нови технологии, въз основа на традициите, при запазване на уникалните качествени характеристики и състава на продуктите.

Mindaugas Rutkauskas работи с всички основни процеси при производството на керамика, като започнем от търсенето на подходяща глина, нейното почистване, месене, източване и оформяне, боядисване, гланциране и печене. Всичко това се извършва в съответствие с принципите на реставраторството, т.е. използват се инструменти, материали и техники, които са били използвани през периода на съответния реставриран продукт. Традиционни средства се използват и в процесите на подготовка на глината, формоването, източването и на грънчарското колело, гланцирането и изпичането. Резултатите от химическите тестове се анализират; подготвят се различни видове глина; аналози на избрани археологически предмети се оформят и изпичат.

Mindaugas Rutkauskas отделя много внимание на изучаването на колекции и етнографски бележки в музеите. Той има археологически познания за развитието на културите и различните им технологии за изработка на керамика, анализира иконографския материал и технологии, отливките и изпичането на подбрани археологически проби. Също така майсторът възстановява стара технология на готическата и ренесансова керамика по експериментален начин, изследвайки и реконструирайки стари пещи, анализирайки развитието на пещите и керамичните плочки, вземайки проби от керамични плочки, полагайки мазилки и пресовайки глинени матрици.

Освен занаятчийската си дейност, Mindaugas Rutkauskas участва и в други инициативи, свързани с художествените занаяти и с историята. Той е един от организаторите и участниците в международния Вартоломеев панаир, който се провежда ежегодно през месец август във Вилнюс. Този панаир представлява възстановка на занаятите от късното Средновековие и Възраждането, на изкуствата и традициите на занаятчийски гилдии, които са били активни в продължение на няколко века във Вилнюс. Mindaugas Rutkauskas е и един от основателите на „Занаятчийската гилдия“, действаща вече 13 години. Това е работилница-галерия от отворен тип, която се стреми да възроди и съхрани занаятчийските традиции, участвайки в различни изложби, образователни инициативи, социални и културни дейности в Литва, както и в международни събития и проекти. Mindaugas Rutkauskas организира индивидуални обучения по производство на керамични плочи и грънчарство за възрастни, както и неформални образователни програми за деца.

Имението Бистрамполис и кахлените печки

Това имение съществува от края на 15-ти век. То е било дом на фамилия Bistramai от края на 17 век до 1940 г. По-късно имението е национализирано, след това изоставено и започва да запада. Господарската къща е построена през 1850 г. и е оцеляла до наши дни. Двуетажният дворец е построен с правоъгълна форма в стил Класицизъм. Главната фасада е украсена с портик на четири колони, издигнати до втория етаж, над верандата от три арки. Първият етаж на двореца е отреден на стаите за гости и цялата дясна част представлява голяма зала. Вторият етаж е представитилен. Той се състои от по-големи и по-малки салони, трапезария, ателие, както и библиотека. Собствениците били събрали 2000 книги, богат архив на семейството и арт колекция. През 1997 г. имението е прехвърлено на Христовата Кралска Катедрала в Паневежис. Новите собственици не поддържат парка, следователно сградите в имението западат. От 2003 г. имението е под патронажа на „Център за младежка интеграция и възможности“, който го поддържа и възстановява.

Mindaugas Rutkauskas изработва две кахлени печки в това имение, съобразявайки се с традициите в производството и декорацията на керамични плочи на територията на Литва (исторически и понастоящем). http://www.bistrampolis.lt/

История на успеха

В отговор на въпроса дали дейността му може да се нарече успешна, Mindaugas Rutkauskas казва, че е щастлив, че е открил мястото си под слънцето и се занимава с любима дейност, която обаче не му носи значителни приходи. Въпреки това, не парите са целта. Тя е друга, а именно – да реставрира изгубени части от кахлени печки според традицията и историята. А ако няма иконографски материал – да ги възстанови, използвайки собствената си интуиция и познания в исторически и архитектурен план, което да помогне за възстановяване историческата истина.

Снимки на керамични плочи можете да видите тук: http://www.amatugildija.lt/index.php?option=com_content&view=article&id=58&Itemid=63

2 thoughts on “Mиндаугас Руткаускас – Грънчар”

  1. Estoy muy interesado en conseguir algún libro sobre las casitas de cerámica de Lituania. Había visto alguna en España y este verano he visitado Vilnius, Riga y Tallin y me quedé maravillado al visitar las tidendas de souvenirs con esa inmensa cantidad de modelos de casitas de cerámica artística que he tenido oportunidad de visitar. He comprado algunas y quisiera iniciar una colección tan numerosa como mis posibilidades me lo permitan y así continuar disfrutar de tan maravilloso y bonito arte de vuestras casitas de cerámica.
    Desearía saber si, además de las páginas que se pueden encontrar en Internet, sería posible, si los hay, conseguir libros-catálogo de cerámica artística para poder comprar.
    Agradezco su atención y desde ya su repuesta.
    Reciba un cordial saludo de:
    Dr. Miguel Angel Simón Ezeyza
    Calle Montemedio
    URBANIZACIÓN EL VIVERO No. 36
    MARBELLA – 29602 – (Málaga)
    ESPAÑA

  2. Dear Dr. Miguel Angel Simón Ezeyza,

    as we understood correctly, you would like to purchase a book about Lithuanian ceramic small houses made as souvenirs which you saw while visiting Lithuania, Vilnius during your trip to Baltic countries?
    At this moment we can sell you a book „Lithuanian Folk Pottery“ by Anthony Stellaccio published in 2011. The book provides an extensive review of traditional Lithuanian folk ceramics. The first part of the paper analyses and presents context of formation of specific traditional ceramics in Lithuania in the 19 to 20th century: it characterises evolution of ceramics in both prehistoric (starting with the Neolithic Era) and various historic times. It observes that the Lithuanian traditional ceramics was affected by various and different cultures, with corresponding equivalents to be found in traditional ceramics of neighbouring countries. The second part of a paper is dedicated to various traditional forms of Lithuanian folk ceramics and their regional varieties. It refers to application of ceramic items in daily household. It then concerns specific dishes for catering, keeping and serving, ceramic items found in interior (flower pots, vases, candlesticks and toys). The third part of a paper concerns the ornaments and symbols behind Lithuanian folk ceramics, as well as specific combinations of symbols. The paper specifically discusses most common symbols of earth, heaven, water, etc. found in ceramics; these are analysed in general cultural context. The paper notes symbols of flower motives, expression of the tree of the world, animals displayed, etc. in traditional ceramics. It concludes that traditional symbols in Lithuanian ceramics shall be interpreted as determined by specific cultural glossary, as well as being archetypically universal. The fourth part of a book focuses on production technology, production means, production process and the environment of traditional Lithuanian folk ceramics.

    You can visit these sites, some of them are only in Lithuanian:
    http://www.suvena.lt/
    http://www.ceramicshouses.eu/1_en.html
    https://www.citysouvenirs.lt/ranku-darbo-keramikos-suvenyrai/nameliai
    http://www.epigone.lt/?cat_id=143
    They produce and sell souvenirs. Maybe you will find necessary information.

    If we did not answer to you request as you hoped, please, specify it in English. We will try to help you as much as possible.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *