Bарвара Вълчанова – Майстор земно строителство

Варвара Вълчанова израства в България и Алжир и завършва образованието си по архитектура в Гренобъл (Франция), където се дипломира през 2002 г. Тя специализира земно строителство към Изследователския институт по земна архитектура (CRATerre) в Гренобъл. По време на следването си Варвара работи като строител-мазач към Актер, фирма специализирана в производство и разпространение на земни строителни материали. Тогава за първи път се сблъсква със строителството със земя. Следват участия в международни и европейски проекти из Средна Азия, Африка и Европа.

През 2005 г. Варвара се мести в Холандия. Първоначално работи в малко архитектурно бюро в Хага, което проектира предимно екологични сгради. От 2008 г. работи във фирма „Buitink Technology”, специализирана в областта на леката и текстилната архитектура.

В момента Варвара живее в Холандия, има 3 деца, но всяка година се връща в България, в едно малко селце, където възражда старите традиции на земното строителство. Традиции, които все още не са напълно изгубени и заслужават да получат своя нов шанс в бъдещето. Преди повече от десет години тя купува три къщи в изоставената махала Раховица в родопското село Косово. До тях няма път, почти разрушени са, но с неуморен труд и ентусиазъм Варвара възвръща истинската им стойност. Земя и камъни взема от отсрещния хълм, а дървен материал – от близка дъскорезница. Единственото нещо, дошло отдалеч, са слънчевите панели за топла вода и ток.

Майстор и материал, като едно цяло

Любовта на Варвара към земята като строителен материал, се пробужда докато следва архитектура в университета в Гренобъл. За да се издържа и учи, си намира работа като мазач с естествени мазилки. Впечатляват я красивите меки тонове във всички цветове на природния материал.

Материалът, който Варвара използва е този, който се крие под най-горния плодороден слой. С други думи – неплодородната почва, съставена от камъчета, раздробени в различна степен от земната ерозия. Земята, подходяща за строителни цели, не бива да съдържа органични вещества, защото те се разлагат и „канят“ при себе си плесените.

Варвара е посветена на земното строителство във всичките му аспекти:

  • реализира възстановяването на няколко стари къщи в Родопите с технологията на земното строителство;
  • организира международни архитектурни лагери в Родопите, свързани с алтернативни строителни техники;
  • издава първата по рода си книга на български език, наречена „Земно строителство“.

Материалът и техниките – традиции и съвремие

Земята е древен и широко разпространен строителен материал. Хиляди примери от световната архитектура свидетелстват за използването ѝ на всички континенти през дългото развитие на човешките цивилизации.

До средата на ХХ век в България земята е ползвана в съдружие с камъка и дървото като основен строителен материал. Най-често срещаните строителни техники са плетена стена и кирпичена тухла и много техни разновидности. Земната почва е вложена като свързващ разтвор за каменна зидария или като мазилка, покрита с вар. Примесена със слама, тя се ползва за пълнеж и изолация на тавани. Не трябва да забравяме и пръстените подове, които са били единствената настилка на много селски къщи.

Съвременните материали често се оказват с вредни примеси, които макар и в минимални количества влияят негативно на здравето. Земното строителство е напълно екологично. За съжаление, днес е трудно да се намери някой, който възстановява и реставрира стари къщи. Някой, който да го направи с истинския ентусиазъм и сръчността на старите майстори. Все пак е обнадеждаващо, че има хора като Варвара Вълчанова, един млад архитект, който успява да реновира няколко стари къщи и възвръща автентичния им вид, като едновременно с това увлича и други, които откриват неповторимия чар на естествените строителни материали.

Раховица – мястото на бавната технология, или The Slow Tech Campus

Раховица е махала на родопското село Косово в община Асеновград. Селото представлява интерес поради сравнително запазения възрожденски дух. То е разположено на няколко хълма с южно изложение, на 950 м надморска височина и е обградено с девствени гори.

Имотът, на който се намира The Slow Tech Campus обхваща 17 декара, на които са разположени три сгради, овощни дървета, поляни с билки, малка борова гора и зараждаща се горска градина.

Местни материали и традиционни строителни техники, обогатени с най-новите умения и дизайн за създаване на енергоефективни, здравословни и красиви пространства за живот – това е разбирането на Варвара за бавна технология (slow tech), когато строим с природата.

Една от целите на Варвара Вълчанова е да информира колкото може повече хора за земното строителство, както и да ги научи как да използват естествени природни строителни материали. От 2004 година тя организира летни работни лагери-семинари в Раховица, където доброволци от целия свят, включително студенти по архитектура, могат да вземат участие в работата и да научат повече за земното строителство. По време на семинарите те се запознават със свойствата на земята като строителен материал, с полевите тестове, които позволяват да се установи подходящата почва за строителни цели, както и с основните земни строителни техники . Участниците получават практически опит в производството на кирпичени тухли, направата на стена от олекотена земя и слама и земни мазилки. В семинарите е предвидена и екскурзия до близкото село, която предоставя възможност за запознаване с традиционните строителни техники и тяхната възможна адаптация към модерните изисквания.

Книгата – естественото продължение

Варвара Вълчанова решава да събере всичките си знания и професионален опит, в резултат на което през 2013 година издава със собствени средства първото ръководство на български език, посветено на земното строителство. Книгата „Земно строителство“ е официално представена на 26 ноември 2013 година на фестивала „Sofia Architecture Week“ в Дома на културата в Пловдив.

Книгата запознава с качествата и свойствата на един строителен материал, използван по нашите земи от хилядолетия. Представени са паралелите, които съществуват между геологията на дадена местност, свойствата на местните почви и различните строителни техники. Изданието включва практични илюстрации и многобройни снимки, освен това е отпечатано на рециклирана хартия. Книгата е резултат от добития опит и съдържа подробна информация за земния материал – добиване, тестове, подготовка. Подробно и практично са подредени всички нужни съвети – от това как да разберете какъв тип е почвата, с която разполагате, колко е влажна и какъв е съставът й, през решението за какво точно ще я използвате, до крайния етап – направа на стена, под, запълване на гредоред или мазилка. Също така, ще научите какви земни строителни техники са използвани в България, както и някои полезни съвети относно съхранението на старите сгради.

Целта на книгата е да събуди интереса на българските читатели към възможностите, които земята предлага като местен и природосъобразен строителен материал, служещ за реставрация и поддръжка на съществуващи сгради, както и за изграждане на едно ново, екологично и биоклиматично строителство.

Строителството – реализирани проекти

Къщата „Бендида“ в Раховица, с. Косово, Родопите

Началото е поставено през 2004 година. Стените са измазани със земни мазилки и варови бои. Покривът е реставриран през 2005 г. с помощта на двама родопски майстори, като изгнилите греди са подменени, а тиклите – пренаредени. През 2006 г. е реставриран балконът, коридорът е затворен с дъски и таванът е изолиран. През 2008 и 2009 г. усилията са насочени към довършването на Бендида – направени са водопроводната инсталация, кухнята и банята. На пода в приземния етаж е положена каменна настилка, завършен е таванът и камината е иззидана. Касите на вратите и прозорците са подменени и измазани със земна мазилка. Източната и южната фасади на къщата са изолирани с бамбукови рогозки и са измазани и варосани. Дървеният под е намазан с ленено масло, каменните стени на приземния етаж са фугирани.

Къщата „Кибела“ в Раховица, с. Косово, Родопите               

След петгодишни усилия и строителни дейности, започнали през 2010 година, къщата Кибела в Родопската махала Раховица е готова. Използвани са предимно местни и достъпни материали. Вътрешният климат е уникален! Стените са от дървена конструкция (черен бор) с пълнеж от земя и слама и изолация от тръстика. Таванът и подът са изолорани с разтвор от перлит, пясък и вар. Настилката на приземието е от варовичен камък, а на етажа от бор – намазан с екобайц на ленена основа. Кухненските дъбови мебели са изработени от местния дърводелец, като на плота е залепен същият вид камък, който е използван и за пода.

Наградите, или защо си струва да правиш това, което обичаш

Едва ли има по-голяма награда за твореца от пламъка в очите на последователите му. Усилията и забележителната дейност на Варвара Вълчанова получават и още една награда – през 2011 година къщата Бендида в село Косово получава наградата на Тера Инкогнита в категория “Сгради, представящи изключителна или уместна намеса”.

Тера [Ин]когнита (Земя [Не]позната), земна архитектура в Европа е европейски проект, финансиран в рамките на програма „Култура 2007-2013“ на ЕС с подкрепата на френския регион Прованс-Алп-Кот д’Азур. Една от основните цели на проекта е да се събуди интереса на публиката към земната архитектура, земното строително наследство и съвременното приложение на земята като строителен материал. Наименованието „Забележителна земна архитектура в Европа“ е дадено на 42 реализации, избрани от деветчленно жури от шест различни държави (Франция, Испания, Португалия, Италия, Англия и САЩ). Сградите са подредени в следните три категории:

 Сгради, представляващи археологически, исторически или архитектурен интерес;
 Сгради, представящи изключителна или уместна намеса (реставрация, рехабилитация или разширение);
 Сгради, строени след 1970 г.

Още интересни факти и полезна информация Ви очакват в уебсайта на Варвара www.rahovitza.org, както и в личния й блог.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *